Владимир ШИШКОВ е на 20 години, играе бадминтон от 5-годишен. Многократен троен шампион при юноши на единично, момчета двойки и смесени двойки на България, 5 пъти балкански шампион на единично и 3 пъти на смесена двойка. Тази година е трети при мъжете на Открития шампионат на България за смесени двойки (партньор Стефани Стоева). Шампион при мъжете на България на едва 17 години, втори на мъже двойка и втори на смесена двойка. 9-то място на Олимпиадата за юноши в Китай.
В момента е студент втора година в University of Aberdeen – Шотландия.
– Влади, на какво те научи този спорт?
– На най-важното в живота, нищо не може да се сравни с него. Емоцията при победа или дори при загуба са неописуеми. Ако не си го изпитал, няма да разбереш какво е. Спортът ме научи да бъда организиран, да следвам целите си неотклонно, да бъда дисциплиниран,
да не се отказвам
колкото и трудна да изглежда някоя ситуация, винаги има изход, да не бъда лигльо и да се отнасям сериозно към това, което трябва да свърша. Бадминтонът ме научи и да бъда уважителен към треньорите и по-големите от мен. Даде ми шанс да пътувам из целия свят, да опознавам различни култури, което е безценно. И най-вече ме научи да бъда самостоятелен и независим. Знам, че с усърдие и работа ще мога да се справя в каквато и да е ситуация.
– Кой те е мотивирал най-силно?
– Всичките ми треньори са ми помагали и са ме мотивирали, както клубните, така и националните (за кратко съм имал немски треньор). Няма да ги изброявам, за да не забравя някой, но огромно благодаря на всеки. Не на последно място семейството – майка ми, баща ми и брат ми. Винаги са ме окуражавали. Баба ми Станка винаги ми казваше, че един ден ще бъда сред най-добрите бадминтонисти на България.
– Най-хубавото в бадминтона?
– Най-хубавото са емоциите! Да си победител
да чуеш химна, докато си на най-горното стъпало, е невероятно
Признавам си, че в момента това ми липсва. Като дойдох в Шотландия, вместо 10-12 пъти седмично тренирам 5 пъти. Трудно е да съчетаваш учене и професионален спорт, влагам много усилия да върна нивото си от преди няколко години. Надявам се скоро да изпитам познатите емоции.
– Какво пожелаваш на твоя клуб в Стара Загора?
– Пожелавам на цялото ръководството на клуба да продължават да се влагат по същия начин за клуба както досега, да не спират да правят СК „Бадминтон“-Стара Загора всяка година едноличен лидер по спечелени медали на национално ниво и да утвърждават факта, че нашият клуб е най-великият на България. Благодаря лично на Христо и Пламен Михалеви, които неведнъж са ми помагали, на всички треньори и спонсори.
Благодаря специално и на Тихомир Киров, който е треньор, за мен приятел, подкрепял ме неотлъчно.
– А твоите планове, ще се върнеш ли в България?
– Бадминтонът е в кръвта ми, със сигурност ще продължа да го практикувам, докато тялото ми позволява. За връщането в България – не знам. След около 2 години завършвам, много неща могат да се променят и не мога да кажа със сигурност. Бих искал да живея в България, но какво ще се случи…
